Aug 12, 2019, 7:45 AM

От върха 

  Poetry » Phylosophy
577 0 0

Да се изкачиш до върха и да погледнеш надолу незабравимо, е кратък начин за да го опишеш. Осъзнатите в тебе истини идват после.... Благодарностите също, но усещанията, които нахлуват - безценни.

 

Ето така се случва, когат немаш вера у тебе пък живота, силите, ти казват друго.
Не вярваш у сърцето  а в ръцете изгубил сили.

Ум не го побира, душа да ти зайде, кога, какво си сторил , сякаш бога в тебе е говорил.

 

Очи не могат да обпашат сите пазени картини, кой и как ги е нагласял, що са те така красиви. Знаеш ли когат погледнеш? Ум в глава ти не побира, колко малък  и колко дребен е човек в божествени картини. 

 

Живот що малък си в хорската потреба, та ти човеко не правиш нищо, дори у чувствата си леки, нямаш стон, емоция, изкуство. Е го бог той нази ни обича, вае ни от къшче кал, без да иска е направил, сътворил, и го е създал.

Мусала 11.08.2019

© Росен Кръстев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??