От ъгъла на болката
безмълвно ще се сгуша,
преди да си загърбя вярата,
че нямат дом сълзите.
Ще се опитам да разровя спомена,
та някак да прогледна в тъмното,
преди луната да си прибера в смълчаното.
Светулки ще напускам в стаята
и в оня миг на галеща сумрачност
ще свия поглед в тупкащата огненост.
Нощта се преживява с утрото
и мракът даже е ранимо гол, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up