Jun 10, 2009, 7:55 AM

Отбивка 

  Poetry » Other
1146 0 15
Луната угасна зад клоните
сплетени
бяха ръцете затъжени
погледи бродеха времето ронейки
месеци
в своите шепи...
И бавно гърдите повдигаха
дишайки с трепет
излишни омачкани дрехи
ефирни завеси макар вече свлечени
все още пречещи тежки доспехи
Забързани сенки облекли задръжки ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Димов All rights reserved.

Random works
: ??:??