Отблизо... в снимката стаена,
на непознат с измислено лице,
от погледа небрежно съм отнела
измислените му... нищожни светове.
И беше цветно в сънищата дневни,
и светлината заличаваше следи,
преди да сме потъпкани от чувства,
безкрайните ми тайни... не откри.
Отблизо... някъде в безкрая,
от порив... недописан миг,
завлече ме в началото на Рая,
и там остави ме... уби ме с недовършен вик. ...