Живях сама в страдание и гняв,
сълзите бяха ми единствена утеха.
Мразих всеки весел смях,
мразих всичко, което ми отнеха.
Мислих си, че самотата е съдба,
че когато те боли си истински щастлив.
Любовта за мене бе лъжа
и надеждите от себе си затрих.
Не вярвах вече в нищо на света,
сълзите спомените ми измиха.
Страх ме беше на някой да се доверя,
защото много срещи и раздели ме раниха.