Когато си на педя от ръба,
вторачваш се във стъпките повратни.
Броиш нахапаните резенчета плод,
преглъщаш залъци корави – костеливи ядки.
Не си единствен, други преди теб
на сляпо са преминали пързалката безкрайна.
Оборваш и тълкуваш отстрани -
„ако съм знаела“ – безсмислена догадка.
Съдбата може би е дала знак,
не сме били за него прозорливи.
Била е щедра, а подир -
подлагала е да се спънеш крак. ...