Katriona (Кети Рашева)
122 7685
May 11, 2008, 8:03 PM

Отчаяно 

  Poetry » Phylosophy
822 0 4
Пребродих бездиханна планината.
Студът опустоши нозете,
гладни за скитане.
Брегът се сипна. Паднаха мъглите.
Бяла пара.
На подранил гробар видях ръката
и я взех.
Дойдох отвъд обидното страдание,
отвъд ритника зад зелената врата
(зад нея винаги се смеят).
Падам...
Докосва ме коварното мълчание. Водата. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кети Рашева All rights reserved.

Random works
: ??:??