На тая маса оставям отчуждението си, хора,
онова чувство, дето никой не обича.
Оставям го тука малко да потича,
че скова се вътре в мен.
Светът е студен...
но нищо... наметнете го с нападки:
точни, бързи, кратки!
То свикнало е да кърви,
цялото да го боли.
Косите му ако щете отрежете,
но само, моля, внимателни бъдете
да не падне от ръба, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up