May 30, 2006, 9:38 PM

Отдаде ми душата си съдбовно 

  Poetry
736 0 14
Отдаде ми душата си съдбовно,
но спомен в сърцето затаи -
затуй накуцва чувството любовно,
когато ми се вричаш в тишината ти.
В олтар превърна този спомен
и той проблясва с чувство нежно,
когато правиш там пореден помен,
а с мен летиш в небе безбрежно.
Съзря неволно в мен младеж,
напомнящ спомена протрит
и с тежко обвинение за грабеж,
наричаш ме ревниво и бандит. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Рибаров All rights reserved.

Random works
: ??:??