„Да бъдеш или да не бъдеш?”
Това е вечният въпрос.
Но днес, оглеждайки телата,
аз нямам отговор.
Да бъда струна крехка
или привидно силен лък,
безпаметно да се раздавам
или да грабя до забрава...
Да чувствам с пръсти,
да бъда любена забавено.
Да оставя тихо
да проникне всяка истина,
да си припомням силното
усещане забравено...
И мислите, разбърканите,
да се реят в океани,
загубени по някой друг живот.
Не ще ги търся – ще забравя,
отдадена на плътската любов.
© Последната All rights reserved.