Отдалечаване

Букети от рози омайни

ти ми подаряваш и караш

сърцето ми лудо да бие.

Притварям очи, вдъхвам аромата...

Мечтая за лунните нощи и 

летните дни, сини и нежни.

Потапям ги, но във вазата 

те бързо увяхват.

Стопяват се като "розови дни",

мечтите ми "розови" намират

друга посока.

Аз премигвам, притварям

клепачи и тръгват горещи сълзи.

 Молят те, ела да мечтаем отново...

Да чакаме изгрева, да изпращаме

залеза, да си сваляме още звезди.

Но ти обръщаш ми гръб

и заспиваш.

Настава тишина, мрак и боли.