На дъното на нечие очакване,
когато лятото узрява в есен
и се прелива като ручей в стомна
изгубена сред хълмовете песен,
когато хоризонта се изгърбва
под тежестта на всеки меден залез,
a вечерта едва набъбва -
гальовна и измамно бяла,
когато тишината се надипля
като девича рокля в стара ракла,
от мене топла глътка ще отсипя
на дъното на нечие очакване...