Бел. на автора: Има много причини, които ни карат да се отдалечаваме от хората, които обичаме. И на всички ни се случва в даден момент да искаме да се отдалечим или да отдалечим някого от себе си. Често грешим. Но и често искаме да тръгнем направо. Пак повтарям имам много причини. Не познавам всички. Познавам само няколко от тях. Едната е отдалечаването от страх. Втората е от нуждата да не нараняваме, този който обичаме. Третата е от съмнението в нас самите. Четвъртата е разума, който си мисли, че знае всичко. И не иска да ни позволи да обичаме. Мисли, че ще е по - добре да избягаме. И всячески ни го втълпява и тогава се намесва сърцето, което напук на всичко се бори. И петата е, когато всичко това се смеси в едно. И любовта, която е без граници, добива границите на някакъв вид насилие. В този момент, когато любовта се изкриви в тази посока, независимо каква е причината, (често е всички тези причини в едно) единствено което трябва да направим е да послушаме сърцето, което ще ни каже да се освободим поотделно и взаимно. Но когато една любов, въпреки страха, въпреки съмнението, въпреки изпитанията, въпреки разума, въпреки нас самите и останалите, въпреки всичко царува несломена, от това което ни сломява сърцето ще се бори за нея без изобщо да я изкриви или да се стигне до насилие...

Любовта е отдаване и свобода, а не затвор. Понякога да избягаме се превръща във затвор. Понякога да останем също. Също понякога бягството е изчезването на свободата.А оставането появата. Какъвто и да ни се случва обаче, (защото всяка една любов е уникална) в нея трябва да създаваме свободата. И да обичаме. Което е същността на любовта. (Толкова чиста и проста.) А не да забравяме. Да запомняме...да пеем на живота, който е точно в този момент...