Отдай ми се...
Първично. Диво.
Зашеметявай ме със похот.
Със неприличност ме
покривай.
А аз да те последвам
с ураганенен грохот.
Отдай ми се...
Като земя... на бурята.
Без никакви условности и думи.
Ще те премина – дъжд пороен,
внезапен, силен и... изгубен.
Отдай ми се...
Понякога те искам като грешница.
До теб и аз да бъда
в грях първичен.
Да бъда огънят изгарящ,
стихия,
във страстта различен.
Отдаваме се...
Само са стенания.
Във похот къпят се телата.
Щастливи в свойте обещания,
дарили себе си в отплата.
© Христо Костов All rights reserved.