Jan 30, 2009, 6:49 AM

Отдаване 

  Poetry » Love
883 0 22

Мирис на див карамфил я омая.

После - луд секс. И възторг.

В полет безумен пое към безкрая,

сякаш я викаше Бог.

 

Сякаш попадна на чужда планета -

миг подир светлия грях.

Мамят я нови, незнайни небета,

сипят в нощта звезден прах...

 

© Елица Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??