ОТДАВНА
Радост Станчева
Отдавна нищо не се случва...
Вече не смея да тръгна на път.
Само случайни сърца отключам -
за разтуха... И ми е крив светът.
Отдавна се каня да стана щастлива -
горя стари снимки и късам писма.
А споменът хлипа до мен предпазливо...
Някой ден ще го изгоня сама.
Понякога, за да говоря честно,
дълго преди това мълча. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up