Погледни ме!
Виждаш ли?....Не можеш..?!
Всъщност, зная, че не искаш... можеш, но...
Приличаме си двамата – две капки сред вълните
от боклук и мръсотия във душите.
Давим се в море от “НИЕ”, а сме толкова сами...
Виждаш ли?... това е вече безразлично.
Знам, че от калта едва ли някога ще се измъкна.
Ако само можех по-бързо и дълбоко да потъна...
Няма смисъл.
Истината е, че винаги опитвам, но не мога вечно!
Утре може би ще кажа “стига”!? ...