***
През мрака бягат самодиви,
със сплетени от вятъра коси...
Очите им... угаснали до сиви...
във тях отдавна не вали.
Нощта се спуска все безкръвно...
обесени са всичките звезди.
Прехапали сърцата... стръвно...
във тях отдавна не боли.
Мигът се стича твърде бавно...
ограбил бъдещите дни.
И нас плетат така безславно... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up