Отдавна бях всичко за тебе. Не ме ли забрави?
Както и ти за мен бе всичко преди толкова време.
Още ли помниш устните ми и моите топли прегръдки?
Още ли изричаш името ми на глас във съня си?
Аз не съм онзи същият, който ти искаше.
Не ме ли забрави поне малко с годините?
Не срещна ли друг, от чиито устни да вкусиш,
в чиято прегръдка така окрилена да се сгушиш?
Съвсем различен съм днес. Не ме ли забрави?
Не би ме познала, дори да ме срещнеш случайно.
И погледът ми различен е, не е онзи, който ти помниш.
Не ме ли забрави, та искаш отново за мен да проплачеш? ...