Feb 23, 2009, 8:06 AM

Отдавна се превърнах във безбожница... 

  Poetry » Phylosophy
1295 0 27
Отдавна се превърнах във безбожница...
Навярно се пропих. От разкаяния.
А всяка мисъл диша след изричане.
Понякога е празно. Неочаквана
е всяка дума, ронеща се в нищото.
А чашите се пълнят. Със умората.
Последната всеядна е. И девствена.
Стърчи крайпътно, криво-огледална.
И моят образ в нея се процежда...
Навярно съм пияна... Дай бутилката.
Ръката си ми дай. (Не искам пръстени.)
Отдавна се превърнах във безбожница. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елмира Митева All rights reserved.

Random works
: ??:??