Отдавна няма разум, нито съвест,
достойнство, чест не са му вече бреме,
понякога върви до мен навъсен
и тихичко мърмори – губиш време.
Напомня ми за бъдещи проблеми,
разказва ми за свойте неудачи,
за кратко във съня ми ще приседне,
а после дълго кара ме да плача
от отчаяние, че липсва ми опора,
а той изисква толкова от мене,
наоколо е пълно с живи хора,
на кой му трябват моите проблеми. ...