valia1771 (Ивон)
371 11612
Dec 23, 2009, 10:21 AM

Отдавна татко си замина 

  Poetry » Other
715 0 14

Отдавна няма разум, нито съвест,

достойнство, чест не са му вече бреме,

понякога върви до мен навъсен

и тихичко мърмори – губиш време.

 

Напомня ми за бъдещи проблеми,

разказва ми за свойте неудачи,

за кратко във съня ми ще приседне,

а после дълго кара ме да плача

от отчаяние, че липсва ми опора,

а той изисква толкова от мене,

наоколо е пълно с живи хора,

на кой му трябват моите проблеми.

 

Понякога нарочно ме нервира,

посочва безпощадно мойте грешки,

след туй ми се усмихва мълчаливо

и тупа ме по рамо най-човешки.

 

Той винаги върви до мен безплътен,

случайно все е с старите си дрехи,

не ме оставя и за миг безпътна

и радва се на моите успехи.

© Ивон All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??