Отец Матей преображенски- Миткалото
Вятър- куче побесняло...Студ- пращят дърво и камък...
Откога е затъмняло нийде не проблясва пламък...
В Нощ безкрайна, безначална, ледена и безпросветна
първо Огън стародавно, литургията е сетне...
Над задрямалите къщи властен Зов ли се извие
тишината вездесъща нека стресната се крие!..
И да трепнат всички спящи грабнати от сили мъжки,
и слепци да станат зрящи, хромите да скачат лъвски...
Че то Свят откак светува, тъй се помни, тъй се знае:
робът все ще си робува...Ала види му се Края!..
...Тъй в тъмата безнадеждна със една торба въпроси ...