С поглед през прозорец вперен в небесата.
Тъмна, мрачна, непрогледна е мъглата.
В изгнание живота - страшний сън,
веч и аз не зная кой съм.
Душите във морето сякаш претопени.
Вълни на пропаганда и течения зловредни.
Поддават се мнозина лековерно, просто,
забравят свой език и бащино огнище родно.
Няма да съм аз гражданина светски.
Знам аз, че ида от земи като историята вечни.
Чрез мен ехтят поколения титани,
отекнали във вечността със свойте битки славни. ...