Отегчено поглеждаш часовника.
Три часа мина отдавна.
Цигарен дим, мирис на вино
и музика убийствено бавна,
изпълват стаята тъмна,
доскоро от смях огласявана.
Няма място за празни илюзии.
Нежен грим върху грозни лица
очертаваше маски прекрасни,
но този грим е без стойност сега.
И никой не се впечатлява.
Отегчението е пропило в нас. ...