Колко славно си живеех, волен и спокоен,
докато сърцето ми си беше само мое!
Но се срещнахме с Калина на пътека тясна.
Не можах да се размина - беше тъй прекрасна!
Гледах гордата й шия, устните, лицето...
Но какво да ви разправям - грабна ми сърцето!
Хубаво ни беше с нея да сме си самички!
Любехме се, смеехме се - като пойни птички!
Но се появи Винета - стройна и напета,
и сърцето ми отново беше с щурм превзето!
И си заживяха в него двете верни дружки.
Вярно, скарваха се често, ала все наужким. ...