Mar 2, 2010, 1:26 PM

Отговори…? 

  Poetry » Love
880 0 2

Ти гледаш ме, а аз дори не зная

дали след взора, твоя, ще ме има.

Поредна липса – едва ли ще изтрая

отново студ в следваща, поредна зима…

 

Да те докосвам почти не съществува,

толкова далечна си от мен.

Защо на разстояния измислени робувам,

поглеждаш ме и сам-самият съм в плен.

 

Жадувам да си истински щастлива,

но как със друг ще си такава.

Та аз желая те и те зова „красива”,

страстта възможно ли е да се подарява?

 

Обичам те, един предавам ти се цял,

ще можеш ли да ме приемеш?

Невиждащ, пак те гледам онемял,

щастието мое дали ще го отнемеш...?

© Валентин Илиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??