andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)
111 3143
Sep 21, 2008, 4:54 PM

Отговорите на баба... 

  Poetry
1109 0 33

В отговор на  - Имам само няколко въпроса... - на Жени /evgeniq (Евгения Петрова)/, с много обич (от баба)

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=131838

 

 

О, не, изобщо не умира лятото!

Там на екватора отива на почивка,

а после носи на криле от птиче ято,

събрана топлина в безброй усмивки.

Под фустата на есента се крият

единствено мечтите на мечетата,

че зимата по-рано ще си иде

и те ще припнат да играят сред дърветата.

 

Земята траур не обича да облича.

Нощта ú дава елегантна рокля, черна,

с която по коктейли звездни тича...

... но все на Слънцето остава верна.

 

Задъхани в любов вълните на морето

отново ще се втурват към скалите.

От бурите ще е останал само пясък,

на който уморени ще притихват.

И пак морето своите скали ще гали

пред погледите на делфините и чайките,

а с низове от шарени корали

ще украсяват бреговете им русалките.

Коралите са спомен от сестра им.

И, че не в думите се крие любовта...

(онази вещица заключи в тях гласа ú.)

... с тях ще напомнят дълго на света.

 

И Залезът е влюбен. Виж лицето му.

От страст по своята Зора той руменее.

Послъгва я понякога, че зад пердетата

я дебне тъмното и тя от страх бледнее.

"А птиците какво ще си разказват,

когато вечер се завръщат у дома?"

Че и крила във висините да размахват,

те мислят винаги за своите гнезда...

 

Тополите са рошави, защото нямат

ни гребен да се срешат, нито огледало.

А пък от име мъжките тополи се отказват,

когато еманципацията на жените си видяли...

От трепет ружите в червено се обагрят,

когато слънцето за пръв път ги съблича.

Наивни са и твърде много вярват,

че само тях единствено обича.

 

Небето, кой посегне, го рисува -

и вятъра, и слънцето, дори и самолетите.

Ала единствено на облаците се бунтува,

когато с облачност обличат го поетите.

"Вредител ли е мишката?" ...Едва ли.

Вредителството дума е - човешка...

И щом Природата и Бог са я създали,

не вярвам във създаването ú да има грешка.

 

А "колко грозни можем да сме хората

в подкожието на скъпата си външност"?

До толкова, че даже с гняв Планетата

да иска да се отърве от тази същност!...

 

***

На Цвети,

"Раците защо ли ходят настрани,

а ние хората това не можем да направим?"

О, можем всичко! Само че дали

със криво ходене, постъпки ще изправим?!...

 

 

 

 

 

© Аэлла Вихрь-Харпиевна All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??