Тъй лесно е когато ме отхвърлиш,

но тъжна ще си щом не съм до теб.

Сърце ранено знай не се превързва,

а капки кръв го давят всеки ден.

За тебе може образът да излинее,

но празното ти място вечно ще боли.

В душата моя само мъката ще тлее,

а същността самотна в огън ще гори.

Но паметта ще пази твойта сянка,

ще ми напомня, че реалност си била.

И ще сънувам вечно твоята осанка,

превита нежно като плачеща върба.