Oct 29, 2007, 3:15 PM

отиде си... 

  Poetry » Love
1256 0 8

Отиде си... и хлопна входната врата.

Помислих си, че ще ти бъде трудно,

но ти замина си с такава лекота,

дори за миг не се обърна.

"Моля те, недей" - извиках аз,

но моят стон остана глух,

заплаках като мъничко дете,

загубило се в зимен студ.

Аз свлекох се тогава на земята

и удрях пода с двете си ръце,

мълнии сразиха ми душата,

напомнящи, че всичко ми отне.

Изправих се тогава с всички сили,

отправих поглед горе, към небето,

зарекох те, където и да бъдеш,

да носиш мойта болка във сърцето.

© Севдалина Янкулова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??