Отиде си!
Дори и лятото си тръгна!
Седим си двете с вечерта
и нещо тихо си говорим.
За веселия ден и за цветята,
които лятото отнесе,
за странностите на света,
за болките и студовете.
Над нас надвесена и старата луна
за нещо свое ни прошепна.
Дали от лунната, объркана пътека
огряла моите очи,
дали от сълзите,
които нося във душата,
но беше тъжно там при нас
и разговорът беше странен -
останали със тишината три жени
за себе си как разговарят.
Забравени и неоткрити светлини
проблясват в думите на всяка -
отронени, замръзнали слова
в очите на небето трепват -
разпръснати, загубени следи -
от болката на хората посети!
© Елена Бързева All rights reserved.