Отиде си детство
Тръгваш си, детство, тъй прашно и искрено,
вървиш по пътеки, никога върнати.
Препускаш без време в безкрайното бъдеще,
понесло на плещи мечтите, надеждите.
Отиваш си, детство, тъй си забързано,
да откриеш света на големите възрастни.
Поспри се изчакай не бързай за никъде,
там всичко за миг превръща се в трудности.
Казах ти, детство, не бягай към времето,
което, без да попита отнема ти...
прашните друмища, безгрижните дни,
усмивките истински, смях от детски мечти.
Молих те, детство, да не бързаш за никъде,
да останем още малко деца,
да препускаме заедно с другите,
пясъчни замъци да строим по брега.
Отиде си детство...
вече сме възрастни.
© Елена Жекова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ви много
приятели добри
детето в нас ,да
запазим вечно живо
колкото и възрастни
да сме, пораснали уви.
Благодаря ви -
Мила Елена,
виждал съм в теб детето
и знам колко е лъчезарно!
Запази го в сърцето,
независимо утре на колко ще станем!!!
Поздрави и сини усмивки!!! -
Много вълнуващ стих,Ели!
Браво! -
Ах, как искам да си върна детството... онези безгрижни дни, обагрени от цветни мечти и смях... Утеха са спомените!
Много ми хареса стиха ти, Елена! Поздрав! -
Когато бяхме деца искахме бързо да порастем. А сега търсим обратното. Дали и ние знаем точно какво искаме?
Стихът ти е чудесен, Елена!!! Поздрави!!! -
Браво Елена!
Хубав стих! -
отиде си детството
но малко остана
отиде си младостта
остана повече
отиде си зрелостта
всичко остана
отиде си старостта
дойде смъртта
отиде си живота
остана душата -
Ех Елена, някой от нас
май никога не се разделят
с детството и онзи глас
и възрастта не си променят.
Поздрав и усмивка. -
Нека запазим детското в насПоздрави!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Лично ти благодаря,
че видя в мен детето.
Усмихвам ти се лъчезарно
едно дете потайно