Отива си. Не искам да го спирам,
Живяното - остава в друго време.
След времето, което галопира,
препускат и очите зачервени.
И слънцето, намерило утеха
в подскоците на слънчевото зайче,
подпалва романтичните доспехи
на фотоси, значения и зарчета...
Такава органична суматоха!
Реката чака кончетата водни.
Ловецът на сърни не гледа срока,
не стреля, не шуми, да ги запомни. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up