Отива си годината – поредната.
О, знае се, че тя ще е последната
от календара на бедняшкия живот!
Живеем в мир, но някак си напрегнато.
И сякаш на шега – така погледнато –
държавата е на автопилот.
Под преспите лежи животът – старият.
Сред белотата губи се България
с билата си, потънали в мъгла.
Откраднатото слънце денем жари я.
Небето овъглено вечер пари я.
А в нощите ù... търсим светлина.