Отивай си, та вече да олекне
от примката на твоите очи
и нощите безсънни, безконечни
със себе си далече отнеси,
че вече се задъхвам от копнежи
по твоите студени небеса,
от устните ти, дето мене режат
със своята червена тишина.
Отивай си, преди да съм се свършил
от куцане по твоите следи,
преди да съм се счупил от въздишки,
родили се от твоите гърди. ...