"Отивам си"
"Отивам си, но този път не ще се върна".
А ти поглеждаш в моите очи...
Нима очакваш силно пак да те прегърна?
Нима не виждаш, че така боли!
"Отивам си, за мене няма да заплачеш".
И аз и ти го знаем.
Отивам си, защото ти за мене много значиш
и може би ще дойде ден, за да разкаем.
"Отивам си, защото всичко свърши".
Усмихнат си и няма да тъжиш.
Оназ любов във теб отдавна се прекърши,
непознато чувство ти е да скърбиш.
"Отивам си, но този път е за последно".
Отивам си... така реших.
Ще помня раната, която ми нанесе вечно,
но да вярвам в нищото се уморих!
© Валентина All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Страхотно е! Браво!
-
"... и може би ще дойде ден, за да разкаем."
Валентина, по добре звучи:
"... и може би ще дойде ден да се разкаем."
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
но да вярвам в нищото се уморих!" - разбирам те прекрасно!
чудесен стих!