Отивам си

Sep 2, 2009, 5:20 PM

Poetry » Love

523 0 2

Тихо минах през вратата.

Спеше ли? Не исках да те будя!

Само за последно да те видя

и без думи щях да си отида.

Не спеше! Шепнеше! Не чух!

Потънала отново във сълзи,

очи си рееше из тъмнината,

с до болка парещи стрели.

Усети ме! Обходи мрака!

Потърси тялото с ръце,

но там бе само тишината,

като гост в твойто битие.

Не исках да те натъжавам,

скръбта да ти оставям в дан,

исках мъката за своя рана,

а на тебе любовта да дам.

Духът ми плахо те погали,

опитах с думи да те утеша,

но гласът бе част от самотата

и на стената написах ти това:

Не ме жали! Не ме оплаквай!

Не погубвай себе си по мен!

Там скрит, в нечии очи, те чака

изгревът на твоят светъл ден.

Please sign in with your account so you can comment and vote.