Отиваш си, Любов, и все по тъмно -
какво те тегли толкова навън,
какво взривява нервите ти тънки,
накъсани из плиткия ти сън?...
Очакваш пак надеждата да дойде
и да открехне чуждата врата,
виновна да замръкнеш сред покоя
на лепкавата тежка тишина...
Ела, Любов, когато ти се плаче!
Когато псуваш люто - пак ела!
Боли ли вляво - жива си - и значи
ще минеш през дъжда и през калта, ...