Aug 23, 2007, 3:20 PM

Отиваш си... 

  Poetry
841 0 2
Очи от лед пак се взират в мен.
Самотна надежда изплува в утрешния ден.
Целувка и сбогом,
така до безкрай.
Искам те отново,
няма ли край?
Луната залязва сред лъч от звезден прах.
Мракът ме целува,
прекрачвам неговия праг.
Луната си отива,
а с нея и ти,
с твоите лъжливи устни и празни очи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димана All rights reserved.

Random works
: ??:??