Седнал в кресло от болка,
гледам как тъжно вали дъждът.
Моето кресло е в тръни,
днес пробиващи плътта ми.
И тези дълбоки рани
всичките от теб са събрани.
Сълзите тихо се сливат с дъжда,
проклинат и те моята съдба.
Днес си до мен, ала те губя,
бавно изчезваш с нощта.
Слънцето ще изгрее, ще се събудя,
ала с тебе няма да се случи това. ...