Да вярвам във приятелство, което ме отрича,
В приятели, които виждат в мен ненужна вещ,
Отказвам се да бъда вашта захарница,
Когато изведнъж кафето почне да горчи...
Отказвам да съм ви приятел-еднодневка!
Да се досещате за мен едва когато ви боли,
А когато аз превивам се във треска
Да чувам как отвън смехът ви радостно ехти...
Отказвам!!!
Предадена,
От тези, във които бях готова да се закълна,
изнизахте се от живота ми един след друг !
А обещавахте приятелството ни да съхраните...
Къде сте?...
Няма отговор!!!
До един отидоха си вече,
Поне решихме да поставим край
На пошлите безвкусни речи...
... за приятелство огромно, та дори космично,
за приятелите вечни, на които всъщност бях им безразлична!...
© Лилия All rights reserved.
Като се замисля за себе си, ами аз на колко души се обаждам, само за да ги попитам как са? - на николко.Но когато ми трябва нещо, охо, как бързо ги намирам...Така и на някого ако потрябвам, ме търси, защото знае, че ще му свърша работа.