Отказвам да сведа поглед,
макар слънцето да ме заслепява!
Отказвам да спра да се усмихвам,
макар лицето ми да се схвана отдавна!
Отказвам да отворя чадъра си,
макар дъждът да ме намокри
до кости!
Отказвам да пусна розата,
която е в ръката ми,
макар бодлите й да ме нараняват!
Отказвам да спра да обичам,
макар не всеки да ми отвръща с обич!
Отказвам да приема, че е свършило лятото,
макар да виждам как листата падат
едно по едно!
Отказвам да спра да чукам
на вратата на живота,
макар вратата на съществуването
да е винаги отворена за мен!
© Алиса All rights reserved.