Отказвам да съм твоята богиня,
езическия ти олтар!
Нима дъждът си има име?
Нима е нечий господар?
Но виж как може да обича,
как милва жадната земя,
как в ручеите и потича
и се разлиства на цветя,
а тя така разхубавява,
че небесата се дивят
и стават нейно огледало,
та в нея да се потопят.
Не искам да съм ти богиня,
а само твоя кротък дъжд,
лекуващ всякакви пустини...
Завинаги и отведнъж!
© любимка All rights reserved.