Oct 10, 2012, 12:09 PM

Отказът на Сърцето 

  Poetry » Other
1208 0 36

 

- Не очаквай от мен добрини,

до една ги изхвърлих в морето,

нямам силите както преди -

уморено въздъхна сърцето.

- Ти не знаеш добро как тежи,

ослепях и получих гърбина,

само дяволът волно лети

като птичка у нас и в чужбина.

По-добре ти при него иди,

зная, има дълбока кесия,

къта злато, любов  и лъжи,

даже дава  мечти на вересия…

 

- На вересия от дявол добро?!

Ти, сърце, си съвсем полудяло,

ще опули такова око,

сякаш искам торбата му цяла.

 

- Много здраве от мен му кажи,

помоли го каквото мечтаеш,

ето ключа за мойте врати,

само той му е липсвал, да знаеш.

 

 

 

© Ивон All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??