Jan 26, 2020, 6:52 AM

Отключени простори 

  Poetry » Phylosophy
474 0 1
Почти на ръба, наранена от грозна лъжа,
в гнева си аз изрекох богохулни слова:
„Кажи защо, Господи, ако те има, отговори,
защо безмилостно закичи земните ми дни,
с венец от зли интриги, завист и клевети,
защо на враговете жестоки ти позволи,
да убият нагло слънцето в моето сърце
и облаци да посеят в сбъднатото ми небе,
защо мълчиш, отговори, или те няма,
нима си само ти една илюзия голяма,
но как тогава в бурите ще оцеляваме,
ще вярваме в доброто и ще се надяваме, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кръстина Тодорова All rights reserved.

Random works
: ??:??