Отключи ми душата за светли простори,
аз съм птица родена в изгрева ясен.
Аз препускам след вятър, прелитам над двори,
аз обичам живота, света тъй прекрасен.
Отключи ми сърцето с ключ не от златото,
а от думи, които събарят стени.
И свободен след теб сам, ще тръгна, когато
любовта ми не тлее, а ярко гори.
Отключи ме, недей да ме криеш във клетка,
само твой да съм, ти да ме имаш...Поспри!
Любовта не е сделка, ни някаква сметка,
тя живее от радост, тя диша мечти!