Отколешна мечта
С длани щедри синьото море
разпиля копнежи закачливи.
В лято волно ситня мълчаливо –
благодарно, мъничко врабче.
С мигли – пъстро-сребърно каре,
приютява ме дъга влюбчива.
Ярки багри колко ми отиват!
Сещам жизнерадостни криле.
Шепне вятър. Слънцето прежуря.
Дръзко ежа блеснали перца –
с непокорство, на брега лазурен. ...