Дойде, за да си отидеш,

докосна нежно мисълта ми.

В мен дълбоко да се скриеш,

и точно там остави рани.

Дойде, не остана дълго.. .

Аз ли те прогоних, сподели?

В сърце остана страшна мъка,

че нечия ръка ни раздели.

Открадни ми друго, Боже!

Отвори ми друга рана!

Единствено сърцето ми не можеш-

ти вече го открадна!

Отне животът, който в мен растеше,

при себе си прибра го рано.

Не попита: "Как си? Колко те болеше?"

Остави моите въпроси само!

И дълбоко, някъде в тишината,

чувам неизпетите приспивни песни.

Сподавено изплаках си душата 

и подир облякох я в дрехи тесни.