Когато беше тъмно, ти дойде,
когато беше тъмно, си отиде,
остави само мрака да снове
и в мрак душата ми да гине.
Заключи ме, ключа в океана хвърли,
трошици хляб в земята ми подхвърли,
открадна път широк със светлина окрилян:
дано ти провърви - от тук ще те закрилям.
И малкото ми светлина дори отнесе
със свещ подхвърлена, без огън ми донесе,
но аз сама отказах се отново,
сама наказах своята душа сурово. ...