Jun 12, 2008, 4:16 PM

Откраднати истини 

  Poetry » Phylosophy
777 0 12
* * *
Аз съм малка
черна точица
върху огромния бял лист
на Живота.
В мига,
когато се взривя...
лИста ще стане черен
до болка...
толкова черен,
че ще бъде изгорял!

* * *
Не съвършенството
ражда злобата.
Животът е толкова кратък...
а... ние -
толкова НЕСЪВЪРШЕНИ!

* * *
Няма "МИНАЛО".
Няма "БЪДЕЩЕ".
Съществува само "СЕГА".
Миг "СЕГА" е бъдеще...
сега... вече е"МИНАЛО"!

* * *
Животът е болка...
Любовта - опрощение...
Вярната посока - Истината.
А аз... по средата -
като Писък!

© Христина Никилова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??