Откри ме

Sep 6, 2017, 7:34 PM

Poetry » Love

535 0 0

Тягостни дните минаваха бавно

и се лутах объркан и сам.

Ядосан, изнервен, и то с право,

вик надавах, някак си ням.

В еднообразието мое ти появи се

и нарисува с пръсти дъга.

Контрастът с всичко до тука изпитано,

фар в душевната, гъста мъгла.

Сега подозирам, че вече съм влюбен.

Но спокоен се чувствам, уверен.

Така се чувства човек, отдавна изгубен,

когато е най-после намерен.

Please sign in with your account so you can comment and vote.